съюзник
[sɐˈjuznik]
съюзник значение:
Какво е съюзник? Държава или армия, която е сключила съюз с друга за общи действия срещу враг.
1. (политика/военно дело) Държава или армия, която е сключила съюз с друга за общи действия срещу враг.
2. (общо) Човек, който помага на друг или действа заедно с него за постигане на обща цел.
- Ударение
- съю'зник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-юз-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съюзници
Примери за използване на съюзник
(политика/военно дело)
- България и нейните съюзници проведоха съвместно учение.
(общо)
- Времето се оказа неочакван съюзник на бегълците.
Синоними на съюзник
Как се пише съюзник
Грешни изписвания: саюзник, съюздник, съюзнйк
Пише се с ю след гласна. Представката е съ-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съюзъ
От 'съюз' (връзка, обединение) + наставка за лице '-ник'. Коренът 'юз' е сродна с 'уза' (връзка, окови).
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен съюзник
- военен съюзник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
