Dumite-BG – онлайн речник за българския език

табиетче

[tɐbiˈɛtt͡ʃe]

табиетче значение:

Какво е табиетче? Малък, специфичен навик, привичка или каприз; дребна особеност в нрава на човек.

1. (разговорно) Малък, специфичен навик, привичка или каприз; дребна особеност в нрава на човек.
Ударение
табиѐтче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-би-ет-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
табиетчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на табиетче

(разговорно)
  • Дядо имаше своето табиетче да пие кафето си точно в осем сутринта.

Синоними на табиетче

Как се пише табиетче

Грешни изписвания: табиедче, табиятче, тъбиетче, табйетче
Пише се с е (табиет), а не с 'я', въпреки мекото произношение в някои диалекти. Умалителната наставка е -че.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:tabiat
Умалителна форма на 'табиет'. Заета от турски (tabiat), която произлиза от арабската 'tabi'a' (природа, нрав, естество).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старческо табиетче
  • дребно табиетче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.