привичка
[priˈvit͡ʃkɐ]
привичка значение:
Какво е привичка? Усвоен и вкоренен начин на поведение; навик, който се извършва машинално.
1. (пряко) Усвоен и вкоренен начин на поведение; навик, който се извършва машинално.
- Ударение
- приви'чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-вич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- привички
Примери за използване на привичка
(пряко)
- Той имаше досадната привичка да барабани с пръсти по масата.
- Отърва се от вредната си привичка да пуши.
Синоними на привичка
Как се пише привичка
Грешни изписвания: превичка, прйвичка, привйчка
Пише се с и в първата сричка (представката е при-, означаваща прибавяне/присъединяване към навиците).
Етимология
Произход:Руски / Славянски
Оригинална дума:привычка
Вероятна руска заемка или образувана на домашна почва от корена 'уча/викна' (свиквам) с представка 'при-'. Свързана с глагола 'привиквам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вредна привичка
- странна привичка
- силата на привичката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
