Dumite-BG – онлайн речник за българския език

таене

[tɐˈɛnɛ]

таене значение:

Какво е таене? Действието по криене, прикриване или запазване на нещо в тайна (най-често чувства, мисли или намерения).

1. (пряко) Действието по криене, прикриване или запазване на нещо в тайна (най-често чувства, мисли или намерения).
2. (физиология) Задържане (на дъх).
Ударение
таѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-е-не
Род
среден
Мн. число
таения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на таене

(пряко)
  • Дългогодишното таене на обида може да разруши приятелството.
  • Таенето на истината не помогна на никого.
(физиология)
  • При гмуркането се изисква дълго таене на дъха.

Антоними на таене

Как се пише таене

Грешни изписвания: таяне, тъене
Думата е отглаголно съществително от глагола тая. Окончанието е -ене, тъй като глаголът е от III спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таити
Произлиза от праславянския корен *tajiti, свързан със значението на криене, пазене в тайна (срв. 'тайна').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • таене на дъх
  • таене на надежда
  • таене на злоба

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.