тартор
[ˈtartor]
тартор значение:
Какво е тартор? Главатар на престъпна група, банда или компания от хора със съмнително поведение; водач, който налага волята си.
1. (преносно / разговорно) Главатар на престъпна група, банда или компания от хора със съмнително поведение; водач, който налага волята си.
2. (митология / фолклор) Главен дявол, повелител на адските сили в народните вярвания.
- Ударение
- та̀ртор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тар-тор
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тартори
Примери за използване на тартор
(преносно / разговорно)
- Полицията залови тартора на групата за телефонни измами.
- Той се изживяваше като тартор на класа и тормозеше по-малките.
(митология / фолклор)
- Баба му разказваше приказки за юнаци, които надхитрят самия тартор в пъкъла.
Антоними на тартор
Как се пише тартор
Грешни изписвания: тартар, търтор, тартур
Втората сричка се пише с 'о' – 'тартор'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Tartarus
Произлиза от гръцката митология (*Тартар* – най-дълбоката бездна на подземния свят). В българския фолклор терминът се трансформира в име на главатаря на демоните или дяволите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тартор на банда
- местен тартор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
