темперамент
[tɛmpɛˈramɛnt]
темперамент значение:
Какво е темперамент? Съвкупност от индивидуални психични свойства на личността, характеризиращи динамиката на нейната психична дейност (сила, уравновесеност, подвижност на нервните процеси).
1. (психология) Съвкупност от индивидуални психични свойства на личността, характеризиращи динамиката на нейната психична дейност (сила, уравновесеност, подвижност на нервните процеси).
2. (разговорно) Силна емоционална възбудимост, жизненост, страст, енергия.
- Ударение
- темпера̀мент
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тем-пе-ра-мент
- Род
- мъжки
- Мн. число
- темпераменти
Примери за използване на темперамент
(психология)
- Според Хипократ съществуват четири основни вида темперамент: холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик.
- Темпераментът е вродена характеристика и трудно подлежи на промяна.
(разговорно)
- Актрисата играеше с много темперамент.
- Той е човек с буен темперамент и трудно се сдържа.
Как се пише темперамент
Грешни изписвания: темпарамент, темпирамент, темперъмент
Думата се пише с е във втората сричка, следвайки латинския оригинал temperamentum.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:temperamentum
От латинското 'temperamentum' (правилно съотношение, смесване на частите), от 'temperare' (смесвам, умерено съчетавам). Първоначално се е отнасяло до баланса на телесните течности (хумори) според античната медицина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- буен темперамент
- южен темперамент
- горещ темперамент
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
