характер
[xɐˈraktɛr]
характер значение:
Какво е характер? Съвкупност от трайни психически свойства на личността, които определят поведението ѝ и отношението към околните.
1. (психология) Съвкупност от трайни психически свойства на личността, които определят поведението ѝ и отношението към околните.
2. (пряко) Силна воля, твърдост и принципност.
3. (общо) Отличителна особеност, свойство или вид на нещо (явление, процес).
- Ударение
- хара̀ктер
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ха-рак-тер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- характери
Примери за използване на характер
(психология)
- Той има много благ характер.
- Характерът се изгражда в трудностите.
(пряко)
- Тя прояви характер и не отстъпи от исканията си.
- Човек с характер.
(общо)
- Срещата имаше делови характер.
- Заболяването има вирусен характер.
Антоними на характер
Как се пише характер
Грешни изписвания: характир, хърактер, харъктер
Думата се пише с а (характер) и завършва на -ер.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:charaktēr
От старогръцки 'charaktēr' (инструмент за маркиране, отпечатък, белег, особеност). Думата е навлязла в българския през руски или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежък характер
- проявявам характер
- имам характер
- задължителен характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
