природа
[priˈrɔdɐ]
природа значение:
Какво е природа? Обединяващото понятие за целия материален свят, вселената и всичко в нея, което не е създадено от човека (органична и неорганична материя).
1. (пряко) Обединяващото понятие за целия материален свят, вселената и всичко в нея, което не е създадено от човека (органична и неорганична материя).
2. (преносно) Вроден характер, същност или темперамент на човек или животно.
3. (философия) Вътрешната същност, основното свойство на някакво явление.
- Ударение
- прирòда
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-ро-да
- Род
- женски
- Мн. число
- природи
Примери за използване на природа
(пряко)
- Обичаме да се разхождаме сред природата.
- Човекът трябва да живее в хармония с природата.
(преносно)
- Той има весела и добра природа.
- В природата му е да помага на другите.
(философия)
- Природата на светлината е двойствена – вълнова и корпускулярна.
Антоними на природа
Как се пише природа
Грешни изписвания: прерода, прйрода, прируда
Пише се с и, тъй като представката е при- (присъединяване, близост).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:природа
Кака (превод по аналогия) на гръцката дума 'physis' или латинската 'natura'. Образувана от представката 'при-' и корена 'род' (раждане, произход).
Употреба
Чести словосъчетания:
- майката природа
- жива природа
- мъртва природа
- човешка природа
Фразеологизми:
- по природа
- втора природа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
