Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тип

[tip]

тип значение:

Какво е тип? Образец, модел или категория, която обединява предмети или явления с общи характерни черти.

1. (общо) Образец, модел или категория, която обединява предмети или явления с общи характерни черти.
2. (биология) Висш таксономичен ранг в класификацията на организмите, обединяващ сходни класове.
3. (литература/изкуство) Художествен образ, който обобщава характерни черти на определена група хора.
4. (разговорно) Човек с определени качества (често с лек негативен или ироничен оттенък).
Ударение
тѝп
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тип
Род
мъжки
Мн. число
типове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тип

(общо)
  • Този автомобил е от нов, по-икономичен тип.
  • Сградата е представител на класическия тип архитектура.
(биология)
  • Човекът принадлежи към тип Хордови.
  • Тип Членестоноги е най-богатият на видове в животинското царство.
(литература/изкуство)
  • Бай Ганьо е събирателен тип на преходната епоха.
  • Дон Кихот е вечният тип на идеалиста.
(разговорно)
  • Какъв е този съмнителен тип, който се върти наоколо?
  • Той е странен тип, не обича да говори много.

Как се пише тип

Думата се пише с и. Множественото число се образува с окончание -ове (типове).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:τύπος
Заета чрез латински (typus) или френски (type). В древногръцкия 'typos' означава удар, отпечатък, форма, образец.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тип характер
  • кръвен тип
  • архетип
  • прототип

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.