Dumite-BG – онлайн речник за българския език

титулуван

[titu'luvɐn]

титулуван значение:

Какво е титулуван? Който притежава почетна титла (благородническа, научна или друга).

1. (Общо) Който притежава почетна титла (благородническа, научна или друга).
2. (Рядко) Който е назован или наречен с определена титла или име.
Ударение
титулу̀ван
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ти-ту-лу-ван
Род
мъжки
Мн. число
титулувани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на титулуван

(Общо)
  • На приема присъстваха много титулувани особи.
  • Тя е най-титулуваната спортистка в историята на този клуб.
(Рядко)
  • Той бе титулуван 'граф' от самия крал.

Антоними на титулуван

Как се пише титулуван

Грешни изписвания: титолуван, тйтулуван, титулован, титулувън
Пише се с 'у' във втората и третата сричка (следва корена 'титул').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:titulus
Минало страдателно причастие от глагола 'титулувам', който произлиза от латинското *titulus* (надпис, почетно звание, титла).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • най-титулуван отбор
  • титулуван учен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.