титулуване
[tituˈluvɐnɛ]
титулуване значение:
Какво е титулуване? Обръщане към някого с неговата титла или звание; назоваване с определено име или ранг.
1. (общо) Обръщане към някого с неговата титла или звание; назоваване с определено име или ранг.
2. (официално) Даване, присъждане на титла на някого.
- Ударение
- титулу'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-ту-лу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- титулувания
Примери за използване на титулуване
(общо)
- Правилното титулуване в дипломатическия протокол е от съществено значение.
- Той настояваше за титулуване с 'професор' дори в неформална обстановка.
(официално)
- Церемонията по титулуване на новите рицари.
Синоними на титулуване
Антоними на титулуване
Как се пише титулуване
Грешни изписвания: титолуване, титоловане, тйтулуване, титуловане, титулувъне
Пише се с две у-та в наставките след корена (-увам, -уване). Коренът е с и (титла).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:titulus
Произлиза от латинската дума 'titulus' (надпис, почетно звание), преминала през западни езици (немски/френски) в българския като глагол 'титулувам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- официално титулуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
