титулярен
[tituˈlʲarɛn]
титулярен значение:
Какво е титулярен? Който притежава титла или заема длъжност официално (по щат), за разлика от временно изпълняващ длъжността.
1. (администрация) Който притежава титла или заема длъжност официално (по щат), за разлика от временно изпълняващ длъжността.
2. (спорт) Който е включен в основния състав на отбора, който започва играта.
3. (църковно дело) Епископ, който носи титлата на несъществуваща вече епархия.
- Ударение
- титуля'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ти-ту-ля-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- титулярни
Примери за използване на титулярен
(администрация)
- Той е титулярен професор в катедрата по история.
- Назначен е нов титулярен консул в посолството.
(спорт)
- Вратарят е титулярен избор за националния отбор.
- Титулярният състав излезе на терена.
(църковно дело)
- Назначен е за титулярен епископ на Агатопол.
Синоними на титулярен
Антоними на титулярен
Как се пише титулярен
Грешни изписвания: титолярен, титуларен, тйтулярен
Правилната форма е с я (променливо я), когато е под ударение и следва мека сричка, но в случая произлиза от наставката -яр.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:titularis
От латинското *titularis* (отнасящ се до титла), през френски *titulaire* или руски *титулярный*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- титулярен състав
- титулярен списък
- титулярен играч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
