тонус
[ˈtɔnus]
тонус значение:
Какво е тонус? Състояние на продължителна, умерена възбуда на нервната система и мускулите, без да има умора.
1. (физиология) Състояние на продължителна, умерена възбуда на нервната система и мускулите, без да има умора.
2. (преносно) Общо настроение, дух, работоспособност.
- Ударение
- то̀нус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- то-нус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тонуси
Примери за използване на тонус
(физиология)
- Мускулният тонус на пациента е понижен.
- Сутрешната гимнастика повишава жизнения тонус.
(преносно)
- Екипът запази висок тонус въпреки трудностите.
Синоними на тонус
Антоними на тонус
Как се пише тонус
Грешни изписвания: тонос, тунус
Думата завършва на -ус (тонус), характерно за думи от латински произход.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:tonos
От гръцкото 'tonos' (напрежение, опъване, звук), преминало през латински 'tonus'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жизнен тонус
- мускулен тонус
- вдигам тонуса
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
