требник
[ˈtrɛbnik]
требник значение:
Какво е требник? Богослужебна книга в Православната църква, която съдържа молитви и последования за извършване на тайнства (кръщение, венчание, изповед) и други свещенодействия (погребение, освещаване на вода и др.), които не са включени в светата литургия.
1. (църковен) Богослужебна книга в Православната църква, която съдържа молитви и последования за извършване на тайнства (кръщение, венчание, изповед) и други свещенодействия (погребение, освещаване на вода и др.), които не са включени в светата литургия.
- Ударение
- трѐбник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- треб-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- требници
Примери за използване на требник
(църковен)
- Свещеникът отвори стария требник и започна да чете молитвата за здраве.
- В библиотеката на манастира се съхранява ръкописен требник от XIV век.
Синоними на требник
Как се пише требник
Грешни изписвания: трябник, требнйк
Думата се пише с е в корена (от ятова гласна в старобългарски), която в западнобългарските говори и книжовния език преминава в 'е' пред мека сричка или 'ж', но в случая е затвърдена употреба.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трѣбьникъ
Произлиза от старобългарската дума 'трѣба' (жертва, служба, обред) + суфикс '-ник'. Думата е калка на гръцкото 'Euchologion' (молитвеник), като се отнася до книга, съдържаща последованията на свещените тайнства и обреди.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Голям требник
- Малък требник
- чете от требника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
