Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тътнещ

[ˈtɤtnɛʃt]

тътнещ значение:

Какво е тътнещ? Който издава тътен; който гърми глухо и тежко.

1. (Пряко) Който издава тътен; който гърми глухо и тежко.
Ударение
тъ̀тнещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тът-нещ
Род
мъжки
Мн. число
тътнещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тътнещ

(Пряко)
  • Тътнещ водопад се чуваше още от пътеката.

Синоними на тътнещ

Антоними на тътнещ

Как се пише тътнещ

Грешни изписвания: тътнищ, татнещ
Образува се от глагола тътна + наставка -ещ за сегашно деятелно причастие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тътнѫти
Сегашно деятелно причастие от глагола 'тътна'. Коренът е с праславянски произход (*tъtъnъ) и звукоподражателен характер.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тътнещ глас
  • тътнещ звук
  • тътнещ влак

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.