Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тяга

[ˈtʲaɡɐ]

тяга значение:

Какво е тяга? Сила, която тегли нещо или го кара да се движи (напр. при двигатели).

1. (техника/физика) Сила, която тегли нещо или го кара да се движи (напр. при двигатели).
2. (бита) Въздушно течение в комин или пещ, поддържащо горенето.
3. (спорт) Упражнение във вдигането на тежести (мъртва тяга), при което щангата се вдига от пода до изправено положение на тялото.
4. (преносно) Силно вътрешно влечение, стремеж към нещо или някого.
Ударение
тя̀га
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тя-га
Род
женски
Мн. число
тяги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тяга

(техника/физика)
  • Реактивният двигател създава огромна тяга.
  • Локомотивът загуби тяга по нагорнището.
(бита)
  • Коминът няма добра тяга и печката пуши.
  • Отвори клапата, за да се усили тягата.
(спорт)
  • Мъртвата тяга е базово упражнение за гръб и крака.
(преносно)
  • Тя изпитваше неодолима тяга към изкуството.

Антоними на тяга

Как се пише тяга

Пише се с я, която се променя в е само при членуване в мека форма или други морфологични промени, които тук не са приложими в основната форма.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тегнати
От общославянски корен, свързан с глаголите за теглене, дърпане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • реактивна тяга
  • мъртва тяга
  • коминна тяга

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.