Dumite-BG – онлайн речник за българския език

убедителен

[ubɛˈditɛlɛn]

убедителен значение:

Какво е убедителен? Който има силата да убеждава; който звучи правдоподобно и логично.

1. (пряко) Който има силата да убеждава; който звучи правдоподобно и логично.
2. (спорт/състезания) Който е постигнат с голямо превъзходство, категоричен.
Ударение
убедѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-бе-ди-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
убедителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на убедителен

(пряко)
  • Адвокатът изнесе убедителна пледоария.
  • Аргументите му не бяха достатъчно убедителни за журито.
(спорт/състезания)
  • Отборът постигна убедителна победа с 5:0.

Как се пише убедителен

Грешни изписвания: обедителен, убедйтелен
Пише се с у (представка 'у-'), а не с 'о'. Втората гласна е е (от корена 'бед').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:убедя
От глагола 'убедя' + наставка '-телен'. Коренът е свързан със старобългарското 'бѣда' (беда, неволя), като първичното значение е било 'избавям от беда' или 'принуждавам', което еволюира до 'карам някого да повярва'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • убедителен довод
  • убедителна победа
  • убедителен успех

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.