безапелационен
[bɛzɐpɛlɐˈt͡siɔnɛn]
безапелационен значение:
Какво е безапелационен? Който не подлежи на обжалване; окончателен.
1. (право) Който не подлежи на обжалване; окончателен.
2. (пряко) Който не търпи възражение; категоричен, решителен, убедителен.
- Ударение
- безапелацио̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-а-пе-ла-ци-о-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безапелационни
Примери за използване на безапелационен
(право)
- Съдът издаде безапелационна присъда.
(пряко)
- Тя постигна безапелационна победа на финала.
- Тонът му беше безапелационен.
Синоними на безапелационен
Антоними на безапелационен
Как се пише безапелационен
Грешни изписвания: безапелационин, без апелационен, безъпелационен, безапелъционен, безапелацйонен, безапелациунен
Пише се слято, тъй като е сложно прилагателно име, образувано с представка. Окончанието е '-ен' за м.р. ед.ч.
Етимология
Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:sans appel / appellatio
Комбинация от българската наставка за отрицание 'без-' и заемката 'апелация' (от лат. appellatio - обръщение, жалба). Калкирано от френския израз 'sans appel'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безапелационна победа
- безапелационен успех
- безапелационен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
