Dumite-BG – онлайн речник за българския език

увълчвам

[uˈvɤlt͡ʃvɐm]

увълчвам значение:

Какво е увълчвам? Правя някого жесток, див, озлобен или отчужден от хората.

1. (преносно) Правя някого жесток, див, озлобен или отчужден от хората.
2. (възвратно) (като 'увълчвам се') Ставам затворен, нелюдим, подозрителен или жесток.
Ударение
увъ̀лчвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-въл-чвам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
увълчвам се
Видова двойка
увълча
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на увълчвам

(преносно)
  • Войната често увълчва хората и ги кара да забравят милосърдието.
  • Самотата бавно го увълчваше.
(възвратно)
  • С годините той се увълчва и избягва всякакви контакти.
  • Не бива да се увълчваш заради едно разочарование.

Антоними на увълчвам

Как се пише увълчвам

Грешни изписвания: овълчвам, увалчвам, увълчвъм

Пише се с у- (представка за придобиване на качество) и -ъл- (от корена вълк).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вълк
Образуван от съществителното 'вълк' с представка 'у-' и наставка '-вам'. Означава придобиване на качества, приписвани на вълка (дивост, жестокост).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.