удивляване
[udivˈlʲavanɛ]
удивляване значение:
Какво е удивляване? Процес на изпитване на силно изумление или възхищение; предизвикване на почуда.
1. (пряко) Процес на изпитване на силно изумление или възхищение; предизвикване на почуда.
- Ударение
- удивля̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-див-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на удивляване
(пряко)
- Неговото искрено удивляване пред красотата на природата беше заразително.
- Удивляването е първата стъпка към познанието.
Синоними на удивляване
Антоними на удивляване
Как се пише удивляване
Грешни изписвания: удевляване, одивляване, удйвляване, удивлявъне
Коренът е свързан с див (чуден), затова се пише с и.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:диво (чудо)
Произлиза от корена 'див' (в старинното значение на чудо, нещо невиждано).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
