удържам

удъ̀ржаш, несв. и удържа̀, св.

1. +Кого, какво. Едва успявам да държа нещо тежко. С мъка удържам тежкия куфар.
2. Кого, какво. Едва успявам да спра нещо силно, бързо; задържам. Едва удържам колата по надолнището. Удържам го да не си подаде оставката.
3. На кого/на какво. Успявам да противостоя; издържам. Платната едва удържаха на вятъра. Не можах да удържа на натиска.
4. Задържам част от сума; правя удръжка. Удържа пари за заема.

удържам се/удържа се. — Сдържам вътрешен напор, желание. Едва се удържах да не избухна. Удържам се да не се изсмея.
* Удържам/удържа обещание/дума. — Спазвам, изпълнявам обещанието си.