умеещ
[uˈmɛɛʃt]
умеещ значение:
Какво е умеещ? Който има способността, знанието или навика да върши нещо; способен, можещ.
1. (общо) Който има способността, знанието или навика да върши нещо; способен, можещ.
- Ударение
- умѐещ
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- у-ме-ещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умеещи
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на умеещ
(общо)
- Търсим човек, умеещ да работи в екип.
- Умеещият майстор веднага откри повредата.
Синоними на умеещ
Антоними на умеещ
Как се пише умеещ
Грешни изписвания: умеящ, омеещ
Сегашните деятелни причастия от глаголи на -ея (I спрежение) се образуват с наставка -ещ (не -ящ).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:умея
Сегашно деятелно причастие от глагола 'умея', произлизащ от старобългарското 'оумъ' (ум).
Употреба
Чести словосъчетания:
- умеещ да чете
- умеещ да слуша
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
