сръчен
[srɤt͡ʃɛn]
сръчен значение:
Какво е сръчен? Който умее да си служи добре с ръцете; похватен, майсторски, обигран в работата.
1. (пряко) Който умее да си служи добре с ръцете; похватен, майсторски, обигран в работата.
2. (преносно) Който се извършва бързо и умело.
- Ударение
- сръ̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сръ-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сръчни
Примери за използване на сръчен
(пряко)
- Той е много сръчен майстор и поправи часовника за минути.
- Сръчните пръсти на пианиста се движеха бързо по клавишите.
(преносно)
- Тя направи сръчно движение, за да избегне удара.
Антоними на сръчен
Как се пише сръчен
Грешни изписвания: срачен, сръчън
Думата съдържа променливо Ъ. В мъжки род единствено число се пише сръчън (неправилно) -> правилно е сръчен (с вметнато е). При членуване и формите за женски/среден род и множествено число гласната изпада: сръчния, сръчна, сръчни.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:с-рък
Славянски произход. Образувано от предлога *с* и корена *рък-* (ръка), със значение „който го бива в ръцете“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сръчен майстор
- сръчни ръце
- сръчна домакиня
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
