Dumite-BG – онлайн речник за българския език

умел

[uˈmɛl]

умел значение:

Какво е умел? Който притежава добри умения, сръчност и опит в дадена дейност или занаят.

1. (пряко) Който притежава добри умения, сръчност и опит в дадена дейност или занаят.
2. (преносно) Който е направен или изпълнен с майсторство и тънък усет.
Ударение
умѐл
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-мел
Род
мъжки
Мн. число
умели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умел

(пряко)
  • Той е изключително умел хирург, на когото всички се доверяват.
  • Тя се оказа умел преговарящ и успя да сключи сделката.
(преносно)
  • Писателят направи умел ход, като скри убиеца до последните страници.
  • Това беше умел политически маньовър.

Антоними на умел

Как се пише умел

Грешни изписвания: умял, омел
Променливо я: В тази дума гласната е е (умел, умели), но в сродни форми може да се наблюдава промяна, макар тук коренът да е ум и наставката да е -ел, която е постоянна.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*umъ
Произлиза от съществителното 'ум'. Формирано чрез наставка, означаваща притежание на качество (ум, разум, способност за вършене на нещо).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • умел ръководител
  • умел подход
  • умел лъжец
  • умел майстор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.