уникум
[uˈnikum]
уникум значение:
Какво е уникум? Единствен по рода си предмет; нещо, което няма аналог.
1. (книжовно) Единствен по рода си предмет; нещо, което няма аналог.
2. (разговорно) Човек с редки, странни или изключителни качества (често с ироничен оттенък).
- Ударение
- у'никум
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ни-кум
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- уникуми
Примери за използване на уникум
(книжовно)
- Тази ваза е истински уникум в колекцията на музея.
- Ръкописът е библиографски уникум.
(разговорно)
- Този твой приятел е голям уникум, все нещо смешно ще измисли.
- Тя е уникум, никой друг не може да се справи с тази задача.
Как се пише уникум
Грешни изписвания: оникум, унйкум, уником
Пише се с у в началото.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:unicum
Директна заемка от латински език (среден род на unicus - единствен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- истински уникум
- исторически уникум
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
