Dumite-BG – онлайн речник за българския език

упадъчен

[u'padɐt͡ʃɛn]

упадъчен значение:

Какво е упадъчен? Който се намира в състояние на упадък, разложение или регрес; който е в ущърб на развитието.

1. (култура/морал) Който се намира в състояние на упадък, разложение или регрес; който е в ущърб на развитието.
Ударение
упа̀дъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-па-дъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
упадъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на упадъчен

(култура/морал)
  • Критиците нарекоха творбата му пример за упадъчно изкуство.
  • Обществото преживяваше упадъчен период на морална деградация.

Синоними на упадъчен

Антоними на упадъчен

Как се пише упадъчен

Грешни изписвания: упадачен, упадъчин, опадъчен, упъдъчен

Коренът на думата е „пад“. Суфиксът е „-ъчен“ (от упадък). Пише се с „ъ“ в третата сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:упадък
Производна на съществителното „упадък“, от глагола „падам“ с представка „у-“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • упадъчен морал
  • упадъчно влияние
  • упадъчна култура

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.