упоение
[upoˈɛniɛ]
упоение значение:
Какво е упоение? Състояние на силен възторг, екстаз или захлас, при което човек забравя всичко останало.
1. (преносно) Състояние на силен възторг, екстаз или захлас, при което човек забравя всичко останало.
2. (медицина) Състояние на изкуствено предизвикана загуба на съзнание или чувствителност (анестезия).
- Ударение
- упоѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-по-е-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- упоения
Примери за използване на упоение
(преносно)
- Тя слушаше музиката с истинско упоение.
- Работеше с такова упоение, че не усети кога е мръкнало.
(медицина)
- Пациентът беше поставен под пълно упоение преди операцията.
Антоними на упоение
Как се пише упоение
Грешни изписвания: опоение, упойение, упуение, упоенйе
Думата започва с 'у', тъй като е образувана от глагола 'упоявам'. Не се пише с 'й' пред 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упоя
Отглаголно съществително от 'упоя' (да направя някого безчувствен, да напия). Коренът е свързан с 'пия'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сладко упоение
- пълно упоение
- творческо упоение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
