наркоза
[nɐrˈkɔzɐ]
наркоза значение:
Какво е наркоза? Изкуствено предизвикано състояние на дълбок сън и загуба на съзнание и чувствителност (особено за болка), постигано чрез медикаменти, обикновено с цел извършване на хирургическа операция.
1. (медицина) Изкуствено предизвикано състояние на дълбок сън и загуба на съзнание и чувствителност (особено за болка), постигано чрез медикаменти, обикновено с цел извършване на хирургическа операция.
- Ударение
- нарко̀за
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нар-ко-за
- Род
- женски
- Мн. число
- наркози
Примери за използване на наркоза
(медицина)
- Пациентът беше поставен под пълна наркоза преди операцията.
- Лекарите изчакаха наркозата да подейства.
Антоними на наркоза
Как се пише наркоза
Грешни изписвания: наркоса, нъркоза, наркуза
Пише се с 'з' (съответства на гръцката зета/сигма в интервокална позиция, предадена чрез немски/руски модел).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:narkōsis
От старогръцки νάρκωσις (вцепеняване, изтръпване), през латински и западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна наркоза
- местна наркоза
- под наркоза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
