упояване
[upojavɐnɛ]
упояване значение:
Какво е упояване? Въвеждане на упойващо вещество в организма с цел обезболяване или приспиване (анестезия).
1. (медицина) Въвеждане на упойващо вещество в организма с цел обезболяване или приспиване (анестезия).
2. (преносно) Състояние на силен възторг, увлечение или заблуда, което замъглява разсъдъка.
- Ударение
- упоя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-по-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- упоявания
Примери за използване на упояване
(медицина)
- Пълното упояване на пациента преди операцията е задължително.
- Използваха газ за упояване на животните.
(преносно)
- Тя слушаше музиката в сладко упояване.
- Масовото упояване от идеологията водеше до фанатизъм.
Синоними на упояване
Антоними на упояване
Как се пише упояване
Грешни изписвания: опояване, упояваня, упуяване, упоявъне
Думата започва с у (представка за насоченост или резултат). Пише се с я под ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поити
Свързано с корена 'пой' (поя, давам да пие). Първоначалното значение е свързано с напояване с билки/отвари, водещо до загуба на съзнание.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
