урегулирване
[urɛɡuˈlirvanɛ]
урегулирване значение:
Какво е урегулирване? Процес на определяне на границите, предназначението и режима на устройство на поземлени имоти съгласно устройствен план.
1. (градоустройство) Процес на определяне на границите, предназначението и режима на устройство на поземлени имоти съгласно устройствен план.
2. (технически) Действие по въвеждане на ред, правила или настройки в работата на механизъм или система.
- Ударение
- урегули'рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ре-гу-лир-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- урегулирвания
Примери за използване на урегулирване
(градоустройство)
- Общината започна процедура по урегулирване на новия квартал.
- Планът за урегулирване предвижда нови зелени площи.
(технически)
- Урегулирването на движението на кръстовището намали задръстванията.
Синоними на урегулирване
Антоними на урегулирване
Как се пише урегулирване
Грешни изписвания: уреголирване, урегулуране, орегулирване, урегулйрване, урегулирвъне
Думата се пише с у в корена (от регула) и завършва на -не, като отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:regula
Произлиза от глагола 'урегулирам', който е съставен от представка 'у-' и заемката 'регулирам' (от латински 'regula' - правило, норма, чрез немски 'regulieren').
Употреба
Чести словосъчетания:
- план за урегулирване
- урегулирване на имот
- урегулирване на сметки
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
