Енциклопедия на българския език

разстроеност

[rastˈrɔɛnost]

разстроеност значение:

Какво е разстроеност? Състояние на силно емоционално безпокойство, тъга, тревога или душевна болка.

1. (психология) Състояние на силно емоционално безпокойство, тъга, тревога или душевна болка.
2. (техника / музика) Състояние на механизъм или инструмент, който не функционира правилно или не е в тонална хармония.
Ударение
разстро̀еност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-стро-е-ност
Род
женски
Мн. число
разстроености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разстроеност

(психология)
  • Личеше си неговата дълбока разстроеност след получената новина.
  • Тя се опита да скрие своята разстроеност, но гласът ѝ трепереше.
(техника / музика)
  • Разстроеността на пианото правеше концерта невъзможен.

Как се пише разстроеност

Думата се образува от представка раз- и корен, започващ със стр- (строй). Затова се пише зс (раз-строеност). Честа грешка е изпускането на 'з'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:строй
От глагола 'разстройвам'. Представка 'раз-' (разделяне/нарушаване) + корен 'строй' (ред, порядък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • душевна разстроеност
  • нервна разстроеност