услужлив
[usluˈʒlif]
- Ударение
- услужлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ус-луж-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- услужливи
Как се пише услужлив
Грешни изписвания: усложлив, ослужлив, услужлйв
Основната гласна в корена е у (от слуга, служа). Наставката е -лив.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:услуга
Произлиза от съществителното 'услуга' + наставката за прилагателни '-лив', която означава склонност към извършване на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- услужлива памет (ирон.)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
