ухаен
[uˈxaɛn]
ухаен значение:
Какво е ухаен? Който издава приятна миризма; благоуханен, ароматен.
1. (пряко) Който издава приятна миризма; благоуханен, ароматен.
- Ударение
- уха̀ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ха-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ухайни
Примери за използване на ухаен
(пряко)
- Ухаен букет от рози.
- Пролетният въздух беше свеж и ухаен.
Синоними на ухаен
Антоними на ухаен
Как се пише ухаен
Грешни изписвания: охаен, ухаин, ухъен
Във формите за множествено число се наблюдава ятова гласна промяна или изпадане на 'е', но тук е 'е' в мъжки род: ухаен -> ухайни. Думата започва с у (от ухая).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ухая
Произлиза от глагола 'ухая' (издавам миризма). Коренът е свързан със старобългарското *vъxati (вея, духам) и *duxъ (дух, дъх).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ухаен чай
- ухаен венец
- ухайна нощ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
