ухание
[uˈxaniɛ]
ухание значение:
Какво е ухание? Приятна миризма, която се излъчва от цветя, билки, парфюми или други източници; аромат.
1. (пряко) Приятна миризма, която се излъчва от цветя, билки, парфюми или други източници; аромат.
- Ударение
- уха̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ха-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- ухания
Примери за използване на ухание
(пряко)
- Въздухът беше изпълнен с ухание на цъфнали липи.
- От кухнята се носеше апетитно ухание на прясно изпечен хляб.
Синоними на ухание
Антоними на ухание
Как се пише ухание
Грешни изписвания: охание, ухъние, уханйе
Думата започва с у, не с 'о', тъй като произлиза от корена на 'ухая'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оуханиѥ
Свързано с глагола 'ухая' и общославянския корен за мирис и дух.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сладко ухание
- нежно ухание
- ухание на рози
- нося се ухание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
