Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фрапантен

[frɐˈpantɛn]

фрапантен значение:

Какво е фрапантен? Който прави силно впечатление със своята необичайност, рязкост или очевидност; поразяващ, силно изпъкващ (често в негативен смисъл).

1. (книжовен) Който прави силно впечатление със своята необичайност, рязкост или очевидност; поразяващ, силно изпъкващ (често в негативен смисъл).
Ударение
фрапа̀нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фра-пан-тен
Род
мъжки
Мн. число
фрапантни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фрапантен

(книжовен)
  • Това беше фрапантно нарушение на правилата.
  • Разликата между думите му и делата му е фрапантна.

Антоними на фрапантен

Как се пише фрапантен

Грешни изписвания: фръпантен, фрапънтен
Думата се пише с двойно н само в женски и среден род, и в множествено число (фрапантна, фрапантно, фрапантни), когато е налице изпадане на 'е', но основната форма е с едно 'н'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:frappant
Заемка от френската дума 'frappant' (поразяващ, удрящ), причастие от глагола 'frapper' (удрям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фрапантен случай
  • фрапантно несъответствие
  • фрапантна грешка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.