хабитус
[ˈxabitus]
хабитус значение:
Какво е хабитус? Съвкупност от външните белези на организма (телосложение, стойка, вид), които характеризират неговото конституционално състояние.
1. (биология/медицина) Съвкупност от външните белези на организма (телосложение, стойка, вид), които характеризират неговото конституционално състояние.
2. (социология) Понятие (популяризирано от Пиер Бурдийо), описващо система от трайни нагласи, възприятия и начини на поведение, придобити от индивида в неговата социална среда.
3. (минералогия) Характерната външна форма на кристалите на даден минерал.
- Ударение
- ха̀битус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ха-би-тус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хабитуси
Примери за използване на хабитус
(биология/медицина)
- Пациентът е с астеничен хабитус – висок и слаб, с тесен гръден кош.
- Растението има храстовиден хабитус.
(социология)
- Според Бурдийо, хабитусът е вътрешната история, която ръководи изборите ни в настоящето.
(минералогия)
- Кварцът често се среща с призматичен хабитус.
Синоними на хабитус
Как се пише хабитус
Грешни изписвания: хъбитус, хабйтус, хабитос
Пише се с и във втората сричка, следвайки латинския оригинал.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:habitus
От латински habitus – външност, вид, състояние, навик. Свързано с глагола habere (имам, държа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- социален хабитус
- астеничен хабитус
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
