хаджия
[xɐˈd͡ʒijɐ]
хаджия значение:
Какво е хаджия? Почетно звание за християнин, който се е поклонил на Божи гроб в Йерусалим.
1. (религия) Почетно звание за християнин, който се е поклонил на Божи гроб в Йерусалим.
2. (религия) Звание за мюсюлманин, който е посетил свещения град Мека.
3. (ономастика) Употребява се като съставна част от фамилни имена или като почтително обръщение пред собствено име.
- Ударение
- хаджи́я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ха-джи-я
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хаджии
Примери за използване на хаджия
(религия)
- Баща му се върна като хаджия от Светите места.
- Всички уважаваха стария хаджия в селото.
(религия)
- Хаджията призоваваше вярващите за молитва.
(ономастика)
- Хаджи Генчо
- Хаджи Димитър
Синоними на хаджия
Как се пише хаджия
Грешни изписвания: хаджа, хаджиа, хъджия, хаджйя
Думата се пише с ия в края в единствено число. Членуваната форма е хаджията.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:hacı
Заета от турската дума *hacı*, която произлиза от арабската *ḥājj* (поклонник). Титлата се придобива от човек, извършил поклонение на Божи гроб в Йерусалим (за християни) или в Мека (за мюсюлмани).
Употреба
Чести словосъчетания:
- станал хаджия
- хаджи Иван
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
