Dumite-BG – онлайн речник за българския език

характерност

[xarakˈtɛrnɔst]

характерност значение:

Какво е характерност? Качеството да бъдеш отличителен, типичен или специфичен; наличие на ясно изразени белези.

1. (научен/общ) Качеството да бъдеш отличителен, типичен или специфичен; наличие на ясно изразени белези.
Ударение
характе́рност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ха-рак-тер-ност
Род
женски
Мн. число
характерности (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на характерност

(научен/общ)
  • Характерността на местния фолклор привлича много туристи.
  • Актьорът изигра ролята с изключителна характерност.

Антоними на характерност

Как се пише характерност

Грешни изписвания: характърност, хърактерност, харъктерност, характернуст

Следва правописа на корена характер.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:charakter
От прилагателното 'характерен', което идва от съществителното 'характер' (от старогръцки charaktēr – отпечатък, белег) + наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • национална характерност
  • стилова характерност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.