Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хармоничност

[xɐrmoˈnit͡ʃnost]

хармоничност значение:

Какво е хармоничност? Наличие на хармония; съгласуваност, пропорционалност и благозвучие на съставните части.

1. (изкуство / естетика) Наличие на хармония; съгласуваност, пропорционалност и благозвучие на съставните части.
Ударение
хармони́чност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хар-мо-нич-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хармоничност

(изкуство / естетика)
  • Картината впечатляваше с хармоничността на цветовете.
  • Те постигнаха удивителна хармоничност в отношенията си.

Антоними на хармоничност

Как се пише хармоничност

Грешни изписвания: хармонижност, хърмоничност, хармуничност, хармонйчност, хармоничнуст
Пише се с ч пред наставката -ност, производно от хармоничен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:harmonia
От гръцката дума 'harmonia' (връзка, съзвучие), през латински, с българска наставка за абстрактно качество '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вътрешна хармоничност
  • цветова хармоничност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.