Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хармония

хармония значение:

Какво е хармония? Благозвучно съчетаване на едновременно звучащи тонове.

1. (музика) Благозвучно съчетаване на едновременно звучащи тонове.
2. (общо) Съгласуваност и съразмерност между частите на едно цяло.
3. (цветове) Съчетание на цветове, които изглеждат добре един до друг.
4. (преносно) Съгласие, разбирателство и единомислие между хора или групи.
5. (музика) Организацията и свързването на съзвучия и акорди в музиката; дял от музикалната теория, който ги изучава.
Ударение
хармо̀ния
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хар-мо-ни-я
Род
женски
Мн. число
хармонии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хармония

(музика)
  • Хармонията между инструментите изпълни залата.
  • Певците запазиха хармония през целия припев.
(общо)
  • Архитектът търсеше хармония между фасадата и двора.
(цветове)
  • Топлите тонове създадоха хармония в малката стая.
(преносно)
  • В екипа настъпи хармония след открития разговор.
(музика)
  • Студентите имат изпит по хармония.
  • Пиесата се отличава със сложна хармония.

Антоними на хармония

Как се пише хармония

Употреба

Чести словосъчетания:
  • в хармония с
  • душевна хармония
  • нарушавам хармонията
Фразеологизми:
  • в хармония

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.