Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хитро

[ˈxitro]

хитро значение:

Какво е хитро? По начин, който издава ум, съобразителност или находчивост.

1. (пряко) По начин, който издава ум, съобразителност или находчивост.
2. (преносно) По лукав, притворен или измамен начин; с цел да се надхитри някого.
Ударение
хѝтро
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
хи-тро
Род
среден
Мн. число
хитри (за прил. име)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хитро

(пряко)
  • Той се усмихна хитро и премълча истината.
  • Тя измисли хитро решение на проблема.
(преносно)
  • Търговецът го погледна хитро под вежди.
  • Действаха хитро, за да заобиколят закона.

Антоними на хитро

Как се пише хитро

Грешни изписвания: хитръ, хйтро, хитру
Думата се пише с и в корена (от хитър) и завършва на като наречие или форма за среден род.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*xytrъ
Произлиза от праславянския корен *xytrъ, означаващ първоначално „бърз“, „сръчен“, „умел“. Впоследствие значението се развива към „лукав“, „изкусен“. Сродна със старогръцката дума kydros (славен, горделив).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хитро намигване
  • хитро измислено
  • гледам хитро

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.