хубостник
[xuˈbɔstnik]
хубостник значение:
Какво е хубостник? Човек, който върши пакости, необмислени постъпки или се проявява в негативна светлина (често се използва снизходително или укорително).
1. (иронично) Човек, който върши пакости, необмислени постъпки или се проявява в негативна светлина (често се използва снизходително или укорително).
2. (остаряло) Мъж с красива външност; красавец.
- Ударение
- ху̀бостник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ху-бост-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хубостници
Примери за използване на хубостник
(иронично)
- Виж го тоя хубостник какво е направил с новата кола!
- Голям хубостник си, пак си забравил ключовете.
(остаряло)
- Всички моми в селото заглеждаха младия хубостник.
Как се пише хубостник
Грешни изписвания: хубосник, хобостник, хубустник, хубостнйк
Думата се пише с 'т' (хубостник), тъй като произлиза от думата хубост. Проверката се прави с формата, в която 'т' се чува ясно: хубостта.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хубав
Произлиза от корена на прилагателното 'хубав' + съществителното 'хубост' и наставката за деятел/носител на качество '-ник'. Исторически е означавало 'красавец', но е претърпяло семантична промяна към иронично значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям хубостник
- наш хубостник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
