хъшлашки
[xɐˈʃlaʃki]
хъшлашки значение:
Какво е хъшлашки? Който е присъщ на хъшовете (българските емигранти-революционери); бунтарски, мъченически, но и горд.
1. (историческо) Който е присъщ на хъшовете (българските емигранти-революционери); бунтарски, мъченически, но и горд.
2. (преносно) Който е дързък, безразсъден, понякога груб или хулигански; свойствен на човек, който не се съобразява с нормите.
- Ударение
- хъшла̀шки
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- хъш-лаш-ки
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хъшлашки
Примери за използване на хъшлашки
(историческо)
- В очите му светеше онзи стар хъшлашки пламък.
- Живееха по хъшлашки – днес сити, утре гладни.
(преносно)
- Държеше се хъшлашки с учителите.
- Това беше една хъшлашки постъпка, която никой не одобри.
Синоними на хъшлашки
Антоними на хъшлашки
Как се пише хъшлашки
Грешни изписвания: хашлашки, хъшлъшки, хъшлашкй
Пише се с ъ в първата сричка, следвайки корена 'хъш'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:hış / hısım
Произлиза от 'хъш' – дума с турски корен (вероятно свързана с недоволен, размирник), придобила специфично значение през Българското възраждане за българските емигранти и революционери в Румъния. Наставката -лашки оформя прилагателното.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
