бунтарски
[bunˈtarski]
бунтарски значение:
Какво е бунтарски? Който се отнася до бунтар; свойствен за човек, който се бунтува или протестира.
1. (пряко) Който се отнася до бунтар; свойствен за човек, който се бунтува или протестира.
- Ударение
- бунта̀рски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бун-тар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бунтарски
Примери за използване на бунтарски
(пряко)
- Той имаше бунтарски дух и не се подчиняваше на правилата.
Синоними на бунтарски
Антоними на бунтарски
Как се пише бунтарски
Грешни изписвания: бунтарцки, бонтарски, бунтърски, бунтарскй
Наставката за прилагателно е -ски.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
Произлиза от съществителното 'бунтар', което идва от 'бунт' (от немски Bund - съюз, през полски bunt).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бунтарски дух
- бунтарски песни
- бунтарски нравы
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
