цвъркало
[t͡svərˈkalo]
цвъркало значение:
Какво е цвъркало? Предмет, играчка или свирка, която издава писклив, цвърчащ звук.
1. (бит) Предмет, играчка или свирка, която издава писклив, цвърчащ звук.
2. (преносно) Уста (жаргонно, пренебрежително); човек, който говори много, пискливо или досадно (често за малко дете или дребен човек).
- Ударение
- цвърка̀ло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цвър-ка-ло
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- цвъркала
Примери за използване на цвъркало
(бит)
- Детето надуваше едно пластмасово цвъркало и дразнеше кучето.
- В двигателя имаше нещо счупено, което действаше като цвъркало при високи обороти.
(преносно)
- Я си затваряй цвъркалото, че ми наду главата!
- Това малко цвъркало не спря да плаче цяла вечер.
Как се пише цвъркало
Грешни изписвания: цвъркалу, цваркало, цвъркъло
Пише се с ъ в корена и окончание -о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цвърча
Ономатопеичен (звукоподражателен) произход. От глагола 'цвърча' + наставка за оръдие/предмет '-ало' (сравни с 'духало', 'клепало').
Употреба
Фразеологизми:
- затвори си цвъркалото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
