Dumite-BG – онлайн речник за българския език

целебен

[t͡sɛˈlɛbɛn]

целебен значение:

Какво е целебен? Който има свойството да лекува, да възстановява здравето.

1. (медицина/пряко) Който има свойството да лекува, да възстановява здравето.
2. (преносно) Който действа успокояващо, благотворно (на психиката, душата).
Ударение
целе́бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
це-ле-бен
Род
мъжки
Мн. число
целебни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на целебен

(медицина/пряко)
  • Минералната вода в този район е известна като целебна.
  • Билката има целебно действие при стомашни болки.
(преносно)
  • Нейните думи оказаха целебно влияние върху наранената му гордост.

Антоними на целебен

Как се пише целебен

Грешни изписвания: цилебен
Думата се пише с две е-та (целебен). Първото 'е' е коренова гласна (от цел-я, цял), второто е част от наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣльба
Свързано с праславянския корен *cělъ (цял, здрав) и старобългарската дума 'цѣльба' (лечение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • целебен извор
  • целебна сила
  • целебни свойства

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.