целителен
[t͡sɛˈlitɛlɛn]
целителен значение:
Какво е целителен? Който има свойството да лекува, да възстановява здравето; лечебен.
1. (пряко) Който има свойството да лекува, да възстановява здравето; лечебен.
2. (преносно) Който действа успокояващо или възстановително на духа или психиката.
- Ударение
- целѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- це-ли-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- целителни
Примери за използване на целителен
(пряко)
- Билката има мощна целителна сила.
- Тя се потопи в целителните води на минералния извор.
(преносно)
- Думите му имаха целително въздействие върху нейната скръб.
Синоними на целителен
Как се пише целителен
Грешни изписвания: цилителен, целйтелен
Думата се пише с е в корена: цел (от цял, целя).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ (tsel)
Произлиза от корена за цялост, здраве ('цел-') и наставката за деятел '-ител' + прилагателното окончание '-ен'. Сродна с 'цяр', 'изцелявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- целителна сила
- целителни свойства
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
