Dumite-BG – онлайн речник за българския език

центавър

[t͡sɛnˈtavɐr]

центавър значение:

Какво е центавър? Голямо съзвездие в южното небесно полукълбо (Centaurus), където се намира най-близката до Слънцето звезда (Проксима Центавър).

1. (астрономия) Голямо съзвездие в южното небесно полукълбо (Centaurus), където се намира най-близката до Слънцето звезда (Проксима Центавър).
2. (митология) Митологично същество от древногръцките легенди с тяло на кон и торс, ръце и глава на човек (по-често срещано като 'кентавър').
Ударение
цента'вър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цен-та-вър
Род
мъжки
Мн. число
центаври
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на центавър

(астрономия)
  • Алфа от Центавър е една от най-ярките звезди на нощното небе.
  • Съзвездието Центавър не се вижда добре от нашите географски ширини.
(митология)
  • В легендата се разказва за битката между лапитите и дивите центаври.

Синоними на центавър

Как се пише центавър

Грешни изписвания: центавъръ, центавърът, центъвър, центавар
Думата завършва на -ър, не на -ар, съгласно правилата за предаване на чужди имена (Centaurus -> Центавър).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Κένταυρος (Kentauros)
От гръцки през латински (Centaurus). В българския език формата 'Кентавър' е утвърдена за митологичното същество, докато 'Центавър' се среща по-често в астрономията (влияние на латинската номенклатура) или в по-стари преводи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Проксима Центавър
  • Алфа Центавър

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.