Dumite-BG – онлайн речник за българския език

церител

[t͡sɛˈritɛɫ]

церител значение:

Какво е церител? Човек, който лекува; лечител.

1. (остаряло) Човек, който лекува; лечител.
Ударение
церѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
це-ри-тел
Род
мъжки
Мн. число
церители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на церител

(остаряло)
  • Старият церител познаваше всички билки в гората.
  • Той беше известен като народен церител в цялата околия.

Синоними на церител

Как се пише церител

Грешни изписвания: цирител, церйтел
Пише се с е в корена, произлиза от цер (лек).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:церя
Произлиза от глагола 'церя' (лекувам) и наставката за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народен церител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.

Церител – значение, правопис и синоними | Dumite-BG