чаушин
[t͡ʃɐˈuʃin]
чаушин значение:
Какво е чаушин? В Османската империя: чин в армията (сержант), също така служител, изпълняващ полицейски, разсилни или охранителни функции.
1. (история) В Османската империя: чин в армията (сержант), също така служител, изпълняващ полицейски, разсилни или охранителни функции.
2. (етнография) Участник в някои народни обичаи (напр. кукери, сватби), който въдворява ред.
- Ударение
- чау̀шин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ча-у-шин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чауши
Примери за използване на чаушин
(история)
- Чаушинът разнесе заповедта на пашата по селата.
- Пред конака стоеше въоръжен чаушин.
(етнография)
- Сватбарският чаушин гърмеше с пищова си.
Как се пише чаушин
Грешни изписвания: чаушен, чавош, чъушин, чаошин, чаушйн
Думата се пише с у след гласната 'а' (хиат), без вмъкване на съгласна 'в'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:çavuş
От турската дума çavuş. В българския език е приела наставката -ин за образуване на мъжки род (подобно на хайдутин).
Употреба
Фразеологизми:
- Давам се на чаушин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
